...и така дните ми се нижат, като мъниста - почивни, работни, делни, неделни, слънчеви, дъждовни, мрачни, радостни, влюбени, разлюбени ( все от един човек)....а аз все мисля и премислям нещата ( това ми е дефекта, че много мисля)....докато другите живеят, аз все мисля за смисъла на живота. А те миговете са едни единствени, неповторими! Щастието е и в мисълта, и в мига едновременно. Трябва само да остана мечтател, да се скрия от света и да остана мечтател, да съм истинска...да остана тиха, смирена, чувстваща, обичаща, радостна и тъжна, да мечтая!
От мечтите и бляновете си разбрах, че:
1. Истинската опасност се крие в човешкото сърце.
2. Любовта идва от сърцето на слънцето, а сълзите от красотата на луната.
3. Е хубаво човек да усеща липси, за да има стремежи.
4. Когато потискаш чувствата си, те само стават по-силни.