" Мога ли да светя още с онази светлина,
мога ли да светя за теб,
мога ли да светя за мен,
мога ли да светя още?...
Сега би трябвало да светя най-силно
...да не би да съм се заслепила?
или не светя вече,
свети моето дете...
Чувствам много по-силно отпреди,
но много рядко...чувствам вече.
Ще имам ли ръце да те прегърна,
ще имам ли сърце да те обичам,
теб, бащата на моето дете.
Любов, само любовта ще ни освободи!
Разгъни любовта си върху мен,
Любов, само любовта ще ни освободи!
Когато слънцето залезе
разгъни любовта си върху мен,
все още изгарям за теб,
Любов, само любовта ще ни освободи!"

Зима

Последният път когато се видяхме бях с рокля - ефирна, нежна,....гола, на цветя. Сега съм покрита - пак съм красива, но покрита...със самота, с тъга...Със самотата на слънцето, с тъгата на зимата - дълга, облечена, студена, затрупваща, тъмна....( винаги съм се чувствала повече облечена и сигурна в чусвствата си, отколкото с дрехите си )....Облечена с болка, студена...без любов...Кой обича студа?!? Студ в сърцето? Лед??? Идва студа, а толкова ми е лирично и откъснато от света. Не виждам с неговите очи, не чувствам с неговото сърце, не държа чужди ръце............да, не чувствам с чуждо сърце.
Да! Пак ще намеря любовта, когато дойде пролетта!
Да! Пак теб ще сънувам всяка зима.
Да! Пак теб ще си пожелавам при всяка нова луна!
Да! Пак теб ще бленувам всеки нов сезон.
Да! Пак теб ще обичам всяка есен, и зима, и пролет.
А през лятото - лятото ще ми презарежда любовта....
...сезон на мъка ли идва сега?

- Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви...
Защото любовта както е корона, така е и тежък кръст...

Както се издига до върховете ви и гали нежните ви клонки, затрептели под слънчевите лъчи, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити дълбоко в почвата...

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовният свят, който не познава сезони и в който понякога ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа…

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любимият човек;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си...

Защото Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!

Трябва ли да сменя цвета....
за да ме разпознаеш...?
Или съм същата...за теб?
Има ли ме или не
в твоите спомени и твoите мечти???
Най - вече в мечтите....
те са като студена зима,
няма друг сезон за забрава;
и няма друг сезон за обич
освен пролетта, лятото и есента.
Как да променя цвета на зимата?
тук сърцето ми спира...

...

Скъпа Тереза

Скъпа Тереза, може би това е последният път, в който чуваш от мен тези думи. Камионът с хъкащ дим ме отнася далече от теб. Не зная дали ще се върна. Дали ще имам ръце да те галя, крака на които да дойда. Не зная дали ще ме чакаш. Дали ще простиш, че тръгнах от теб. Ти си моята жертва. Най-свята и чиста сълза. Дари ми любов, дари топлина и със син ме дари. А аз черна неблагодарност изсипах на твоите плещи. Прости ми, скъпа Тереза. Прости моя избор горчив. Аз не чакам от тебе ни прошка, ни някакъв порив сълзлив. Виновно на глас те обичам и викам да чуеш това. През километрите много, до тебе аз викам, аз викам - шептя. Моя любов, моя вселена, мой дъх... мое крехко момиче понесло огромен товар, последна заръка, поредната тежест за теб: На сина ми кажи, когато порасне, кажи му за него съм тръгнал от вас.За теб и за него. Кажи му, не спестявай му нищо! Мъж е, от теб ще се учи на сила. Скъпа, мила моя, за едно се надявам, за него се моля - в най-страшния миг нека те зърна отново. Страхът ще изчезне и просто ще мина към теб. Сбогом любима. Бъди силна, както до мене преди.Трябва да спирам, в Милано навлизаме, а там вече всичко гърми.

Винченцо, бригада Гарибалди. 1945г.

...ето го! едно от вълнуващите и красиви любовни писма които съм чела.

Загубих те,
открих те,
имам и те нямам,
но огъня гори ме...
не спира да изгаря!
Сърцето ми е факла вече,
грее, дори когато си далече.
Думи не изричам аз,
защо са те при тоз екстаз?

А искам да ти кажа...
как гори ме силно
и болката, и любовта.
А искам да ти кажа...
как обгръща ме страстта,
не мога да отричам любовта.

А ти? Дали ме мислиш,
дали бленуваш,
дали сънуваш мен
в твоите мечти? Дали?

Дали съм диря във живота ти
или дъжд пак ще завали?

Да съм красива ли, или пък тъжна...
надеждна, вярна, чиста...кажи?
Мислиш ли така за мене ти?

Други хора държат ръцете ни,
други хора владеят сърцата ни.
Всичко е кръговрат на души-
мъртви души, уморени души.
Къде сме ние някога преди?

Чужди хора нахлуват в живота ни,
Чужди мисли стоят в главите ни.
Всичко се подрежда, като пъзел -
аз и ти, един прибави,
друг извади.

Do you think you can tell?

Тук, къде сме аз и ти?

Кои сме ние сега -
имаме пак чужди лица.
Трябва сам да си спомниш
Любовта - тръпката - къде ли е сега?
Очакването, мисълта, похотта,
да...Любовта ссс всичките и лица.
Красота, карсота, красота!
До кога ще живеем в лъжа?!?
Само аз ли усещам чудеса...