Пак за нея...

Да се откажeш от всичко, за да живееш!
Да отрежеш дългите си коси;
да захвърлиш суетата си;
да не се усмихваш, когато ти се плаче;
да не приемаш чужди идеи, само защото са на шефа ти;
да не обичаш грешния човек, само защото истинския те е изоставил;
да не се изгубваш в живота, само защото си пораснал;
да не приемаш правилата на хората, без те да са твоите собствени...
и отново, да не обичаш грешния човек, само защото истинския те е изоставил!
Май това е най-значимото. Защото Любовта ни дава крила; Любовта ни изпепелява; Любовта ни възражда; Любовта ни поднася онази страстна тръпка, която ни отнася в небесата; Любовта ни дарява с онзи сладък екстаз, който ни отнася главите:); Любовта, да, само тя - Любовта ни дава крила да летим, над себе си чак ни въздига. Ах, да, толкова е възвишена тя-Любовта!
Така както киното ни предоставя образи, които можем само да обичаме, така и Любовта ни дарява човек, един единствен човек, който можем само да обичаме - безрезервно, въпреки всичко. Като любима песен, която винаги бихме запели; като утро, което винаги бихме посрещнали; като залез, който винаги бихме снимали с очите си; като море в което винаги бихме се удавили. Да! Това е Любовта и аз вярвам в нея, точно в тази Любов.
Тази Любов ме трогва,
тази Любов ме впечатлява,
тази Любов ме вдъхновява,
тази Любов ме разплаква,
тази Любов ме радва,
тази Любов искам да запазя,
от всичко друго се отказвам, за да живея.
Защото Любовта променя света...моя, твоя...Любовта от ничия ме прави своя.

....и понеже вдъхновението ми, моето собствено, е странно напоследък..и все още не мога да се престраша да го споделя и напиша:) ...ето, да споделя, нещо друго което ме вдъхновява...
знаете ли я тази покана?...

ПОКАНА
На Орая планинския мечтател

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката! Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я "поправяш".
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си "предател", непредавайки собствената си душа. Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на Божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - "ДА" !
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл до тук.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти.