Пак за нея...

Да се откажeш от всичко, за да живееш!
Да отрежеш дългите си коси;
да захвърлиш суетата си;
да не се усмихваш, когато ти се плаче;
да не приемаш чужди идеи, само защото са на шефа ти;
да не обичаш грешния човек, само защото истинския те е изоставил;
да не се изгубваш в живота, само защото си пораснал;
да не приемаш правилата на хората, без те да са твоите собствени...
и отново, да не обичаш грешния човек, само защото истинския те е изоставил!
Май това е най-значимото. Защото Любовта ни дава крила; Любовта ни изпепелява; Любовта ни възражда; Любовта ни поднася онази страстна тръпка, която ни отнася в небесата; Любовта ни дарява с онзи сладък екстаз, който ни отнася главите:); Любовта, да, само тя - Любовта ни дава крила да летим, над себе си чак ни въздига. Ах, да, толкова е възвишена тя-Любовта!
Така както киното ни предоставя образи, които можем само да обичаме, така и Любовта ни дарява човек, един единствен човек, който можем само да обичаме - безрезервно, въпреки всичко. Като любима песен, която винаги бихме запели; като утро, което винаги бихме посрещнали; като залез, който винаги бихме снимали с очите си; като море в което винаги бихме се удавили. Да! Това е Любовта и аз вярвам в нея, точно в тази Любов.
Тази Любов ме трогва,
тази Любов ме впечатлява,
тази Любов ме вдъхновява,
тази Любов ме разплаква,
тази Любов ме радва,
тази Любов искам да запазя,
от всичко друго се отказвам, за да живея.
Защото Любовта променя света...моя, твоя...Любовта от ничия ме прави своя.