Зима

Последният път когато се видяхме бях с рокля - ефирна, нежна,....гола, на цветя. Сега съм покрита - пак съм красива, но покрита...със самота, с тъга...Със самотата на слънцето, с тъгата на зимата - дълга, облечена, студена, затрупваща, тъмна....( винаги съм се чувствала повече облечена и сигурна в чусвствата си, отколкото с дрехите си )....Облечена с болка, студена...без любов...Кой обича студа?!? Студ в сърцето? Лед??? Идва студа, а толкова ми е лирично и откъснато от света. Не виждам с неговите очи, не чувствам с неговото сърце, не държа чужди ръце............да, не чувствам с чуждо сърце.
Да! Пак ще намеря любовта, когато дойде пролетта!
Да! Пак теб ще сънувам всяка зима.
Да! Пак теб ще си пожелавам при всяка нова луна!
Да! Пак теб ще бленувам всеки нов сезон.
Да! Пак теб ще обичам всяка есен, и зима, и пролет.
А през лятото - лятото ще ми презарежда любовта....
...сезон на мъка ли идва сега?

- Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви...
Защото любовта както е корона, така е и тежък кръст...

Както се издига до върховете ви и гали нежните ви клонки, затрептели под слънчевите лъчи, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити дълбоко в почвата...

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовният свят, който не познава сезони и в който понякога ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа…

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любимият човек;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си...

Защото Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!