за едно гълъбче

По обедните новини по TV дават двойка баба и дядо, женени от 73години. Днес е 14-ти февруари. Не знам защо като ги видях хванати за ръка много се развълнувах (не че не съм виждала и преди такива "стари" двойки по улиците, но тези някак ме трогнаха!...сигурно заради тоз 14-ти ще да е). Сълзички,да! Толкова се равълнувах, че се поразплаках (това все едно не сте го прочели:)). Усетих привързаността им един към друг. "Аз не се ожених за нея по Любов" - разказва дядото. "Останах сирак на 13години, исках да имам някой до себе си".
Тези трепети които всички имаме път към истинската Любов ли са или само спирки и отбивки от пътя? Аз съм привързана към един, а обичам друг...бленувам го, мисля го......
...Звучи Like A Stone на Audioslave.......Alone Like A Stone......Ех, май това е отговора, сама ще дочакам старостта Like A Stone! Ох, колко жалко звучи.

* * *

Сега прибирайки се към вкъщи видях една баба. Виждала съм я и преди в 1-та, живее в нашия квартал. Една такава малка баба, симпатична, стара...и си говори с еднo гълъбче пред блока. Каква ли е била като млада - дали е била красива, дали е срещнала голямата си Любов, а дали той я е срещнал? Дали има деца, внуци.....
....та, усмихвам и се аз, нали я видях да говори на гълъба и се изкефих. Малко лудичка ми се вижда даже тая баба, леко така налудна, но аз нали все по такива си падам.....необикновени хора....
....та, усмихвам и се аз, а тя ми отговаря със зачервен от студа нос "всеки ден го храня". И аз вече ухилена до уши "о, браво, браво!". И тя "ама не мога да го хвана въпреки, че е с куцо краче".
Подминавам усмихната и доволна и си признавам наум : ДА, Любовта е като гълъбчето, макар и ранена, с куцо краче все не можеш да я хванеш някак... а като малка имах къща за птици, бях си я сковала от дъски в час по трудово, и така в китния ни двор си хранех врабчета.
Може би Любовта не е гълъб, а врабче което можеш да хванеш в клетката на сърцето си. Да я нахраниш, да я напоиш и да я пуснеш да лети, ако ли не вечно ще бъде в твоето сърце.

ВъзДух.

Въздух. Само въздух. Около мен и вътре в мен. Само въздух! Нищо. Празно и свито, и приятно...и пълно..с въздух. Падам и боли. Ставам и се рея. И пак въздух. Политам и се плаша...и се нося към бариери от лед. Въздух и необятно-невероятно! Губя се в песента, пак, за кой ли път остава само въздух в мен, въздух около мен. Само въздух!
Безсилие?!?
Уморен сън в мен...дори когато спя, не затварям истински очите си! Не виждам, само въздух в мен...нося се към стени, а искам бряг. Изпепелявам се.
Отново само въздух. Димът се носи в небето,губя се в страха си. Бягам, дим и въздух, нищо не остава от мен. Изпепелявам се, губя се.... Не искам, искам да дишам, страха не искам...губя се..само въздух в мен и около мен остава.

04лятсесия...eheee

Виждам любимите си цветя от детство.
Ах,че хубави били.А аз съм ги забравила!
Така както мен забрави,а може би никога не запомни един човек!
Освен да гледам в небето и да виждам безкрайната красота на света-какво да правя?!
Релси,камъчета и сенки от слънцето.Толкова много гари.
А теб те няма. Липсващо ми е. Тих вълшебен миг.
Счупена улчна лампа и гнездо на птичка в нея - какво по-хубаво.
Навсякъде има знаци.Трябва само да ги следваш.

Слънчогледи

Откъснато цвете-
градина от мъртви мечти.
Откъснато цвете-
ти се зарови нали?
Откъснато цвете-
самотно ще бъдеш,уви.
Откъснато цвете-
слъночогледите шепнат почти:
-Спри да мечтаеш,
спри да копаеш,
спри да сияеш...
вечно ще си на прицела ти.
Слънчогледи изяждат твоите дни-
прокълнато си , милото ти.
Откъснато цвете,
разкажи ми за твоите дни?!
Откъснато цвете,
от кога са мъртви , кажи...

БЕЗмълвно

Не искам да говоря,
защото пак ще се престоря
Нямам мисли които да споделя,
искам пак до теб да мога да заспя
и да видя лебед и звезда в съня

Затворена съм в капана на мислите си
и не искам , и не мога да ги споделя
Плашат ме всички хора с "лица"
и не мога да заспя, и не мога да продължа
Страх ме е сама

Вятър, море, тишина, сълза-
нарисувай тази картина.
Отрази очите ми - тъжните
Развей косите ми - дългите
Нарисувай тази самота-
погледа смирен, без блясък
Русата коса сякаш пелерина от мъгла
Нарисувай този страх-
треперещо сърце с поглед на дете
моето лице, изгубено в твоето сърце

-Поздрав с песента.
-Благодаря!

...ха,сега сещаш ли се коя:)
чудеса...цветя...синева...
липи...мечти...лъчи...
принцеси в шарени поли,
полет...пролет....
не мога да говоря за Любов,
само мога да я чувствам.
Искам да ме обичаш,
но уви - не както можеш ти.
От твоя начин боли...
Не може ли малко да кривнем встрани,
има и други градове, и други светове.

Дъжд , мъж
жена с дълга пола...
ах,как прикрива късите си крака
и само му подхранва страстта...
(а къде ли е скрила малката си душа?)
и той, милия, не може да
види Любовта -
онази истинската, трепетната, вечната...
Пак попадна на грешната жена...
Ех, синева. Ех, цветя!
Ех, песента....
пролетта, Любовта, заблудата...

И ето го пак мъжа
стои без чадър на спирката
за временни сърца.
А тя, милата, дали
ще го дочака в дъжда?!
Принцесите могат да пораждат мечти
и да блестят със златни коси в уханни зори.