-Поздрав с песента.
-Благодаря!

...ха,сега сещаш ли се коя:)
чудеса...цветя...синева...
липи...мечти...лъчи...
принцеси в шарени поли,
полет...пролет....
не мога да говоря за Любов,
само мога да я чувствам.
Искам да ме обичаш,
но уви - не както можеш ти.
От твоя начин боли...
Не може ли малко да кривнем встрани,
има и други градове, и други светове.

Дъжд , мъж
жена с дълга пола...
ах,как прикрива късите си крака
и само му подхранва страстта...
(а къде ли е скрила малката си душа?)
и той, милия, не може да
види Любовта -
онази истинската, трепетната, вечната...
Пак попадна на грешната жена...
Ех, синева. Ех, цветя!
Ех, песента....
пролетта, Любовта, заблудата...

И ето го пак мъжа
стои без чадър на спирката
за временни сърца.
А тя, милата, дали
ще го дочака в дъжда?!
Принцесите могат да пораждат мечти
и да блестят със златни коси в уханни зори.