Не искам да говоря,
защото пак ще се престоря
Нямам мисли които да споделя,
искам пак до теб да мога да заспя
и да видя лебед и звезда в съня
Затворена съм в капана на мислите си
и не искам , и не мога да ги споделя
Плашат ме всички хора с "лица"
и не мога да заспя, и не мога да продължа
Страх ме е сама
Вятър, море, тишина, сълза-
нарисувай тази картина.
Отрази очите ми - тъжните
Развей косите ми - дългите
Нарисувай тази самота-
погледа смирен, без блясък
Русата коса сякаш пелерина от мъгла
Нарисувай този страх-
треперещо сърце с поглед на дете
моето лице, изгубено в твоето сърце
сряда, 13 февруари 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар