Виждам любимите си цветя от детство.
Ах,че хубави били.А аз съм ги забравила!
Така както мен забрави,а може би никога не запомни един човек!
Освен да гледам в небето и да виждам безкрайната красота на света-какво да правя?!
Релси,камъчета и сенки от слънцето.Толкова много гари.
А теб те няма. Липсващо ми е. Тих вълшебен миг.
Счупена улчна лампа и гнездо на птичка в нея - какво по-хубаво.
Навсякъде има знаци.Трябва само да ги следваш.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
следвайки знаците
малко изгубени
птички възлюбени (или недолюбени)
небето да гледаме
цветята да помним
в очи да потъваме
в ръце да се стоплим
..or something...
много хубаво(твоето писание-не моето)
Калина
hubavo si se razvihrila:)
go on :) i dream on!
Публикуване на коментар