за едно гълъбче

По обедните новини по TV дават двойка баба и дядо, женени от 73години. Днес е 14-ти февруари. Не знам защо като ги видях хванати за ръка много се развълнувах (не че не съм виждала и преди такива "стари" двойки по улиците, но тези някак ме трогнаха!...сигурно заради тоз 14-ти ще да е). Сълзички,да! Толкова се равълнувах, че се поразплаках (това все едно не сте го прочели:)). Усетих привързаността им един към друг. "Аз не се ожених за нея по Любов" - разказва дядото. "Останах сирак на 13години, исках да имам някой до себе си".
Тези трепети които всички имаме път към истинската Любов ли са или само спирки и отбивки от пътя? Аз съм привързана към един, а обичам друг...бленувам го, мисля го......
...Звучи Like A Stone на Audioslave.......Alone Like A Stone......Ех, май това е отговора, сама ще дочакам старостта Like A Stone! Ох, колко жалко звучи.

* * *

Сега прибирайки се към вкъщи видях една баба. Виждала съм я и преди в 1-та, живее в нашия квартал. Една такава малка баба, симпатична, стара...и си говори с еднo гълъбче пред блока. Каква ли е била като млада - дали е била красива, дали е срещнала голямата си Любов, а дали той я е срещнал? Дали има деца, внуци.....
....та, усмихвам и се аз, нали я видях да говори на гълъба и се изкефих. Малко лудичка ми се вижда даже тая баба, леко така налудна, но аз нали все по такива си падам.....необикновени хора....
....та, усмихвам и се аз, а тя ми отговаря със зачервен от студа нос "всеки ден го храня". И аз вече ухилена до уши "о, браво, браво!". И тя "ама не мога да го хвана въпреки, че е с куцо краче".
Подминавам усмихната и доволна и си признавам наум : ДА, Любовта е като гълъбчето, макар и ранена, с куцо краче все не можеш да я хванеш някак... а като малка имах къща за птици, бях си я сковала от дъски в час по трудово, и така в китния ни двор си хранех врабчета.
Може би Любовта не е гълъб, а врабче което можеш да хванеш в клетката на сърцето си. Да я нахраниш, да я напоиш и да я пуснеш да лети, ако ли не вечно ще бъде в твоето сърце.