Зима

Последният път когато се видяхме бях с рокля - ефирна, нежна,....гола, на цветя. Сега съм покрита - пак съм красива, но покрита...със самота, с тъга...Със самотата на слънцето, с тъгата на зимата - дълга, облечена, студена, затрупваща, тъмна....( винаги съм се чувствала повече облечена и сигурна в чусвствата си, отколкото с дрехите си )....Облечена с болка, студена...без любов...Кой обича студа?!? Студ в сърцето? Лед??? Идва студа, а толкова ми е лирично и откъснато от света. Не виждам с неговите очи, не чувствам с неговото сърце, не държа чужди ръце............да, не чувствам с чуждо сърце.
Да! Пак ще намеря любовта, когато дойде пролетта!
Да! Пак теб ще сънувам всяка зима.
Да! Пак теб ще си пожелавам при всяка нова луна!
Да! Пак теб ще бленувам всеки нов сезон.
Да! Пак теб ще обичам всяка есен, и зима, и пролет.
А през лятото - лятото ще ми презарежда любовта....
...сезон на мъка ли идва сега?