Обърнаха се чувствата ми днес, обърна се сърцето ми. Днес нямам цвят, дори черно и бяло нямам, само сиво ми остана.....Днес нямам думи, днес имам само чувства - тъжни, нежни, самотни, плачещи, отронващи се леко частички от скъсаното ми сърце.......пълната луна ще попие ли моята празна голяма Любов?
Обърнах се и аз след тях, след чувствата, видях как щастлива бях и как не посмях да ти споделя моите неща. Не мога да говоря, думите не са за мен. Мога да обичам, да се моля, да се смея, да съм мила, да усещам, да те мисля, да бленувам, да мечтая, да играя в приказка за Любовта...да съм принцеса - тъжна и сама!
Тази приказка я играя добре, толкова тъга по теб съм стаила в мен, че се чудя тъгата ли топли вече моето сърце?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Тъгата не може да топли..не
пусни я да бъде
тъга
такава, каквато е
загледана нейде и невиждаща нищо
пуста
пасивна
това е тя -
Махни с ръка и я подмини
не се задържай и задълбочавай
Бъди си ти - мила и усещаща и мечтаеща и бленуваща и слушаща . . . и разбираща и щом не ти идват думи значи няма място за тях - толкова е плътно и наситено с чувства . . . ако има вълшебства - те са в тези състояния, в тези изпълващи мигове . . . и когато изведнъж изчезнат настъпва тъга . . . липсване . . . копнеж, мечтание и отново се завърта всичко :) най-вече главата :P
Кече, аз вярвам във вълшебства! ..и много е хубаво да знам, че те има такава споделяща и разбираща ме:):)...силата от лампата е объркала нашите глави, толкова много светлина ни е дала, че ни е замъглила погледите:P
Публикуване на коментар