Други хора държат ръцете ни,
други хора владеят сърцата ни.
Всичко е кръговрат на души-
мъртви души, уморени души.
Къде сме ние някога преди?

Чужди хора нахлуват в живота ни,
Чужди мисли стоят в главите ни.
Всичко се подрежда, като пъзел -
аз и ти, един прибави,
друг извади.

Do you think you can tell?

Тук, къде сме аз и ти?

Кои сме ние сега -
имаме пак чужди лица.
Трябва сам да си спомниш
Любовта - тръпката - къде ли е сега?
Очакването, мисълта, похотта,
да...Любовта ссс всичките и лица.
Красота, карсота, красота!
До кога ще живеем в лъжа?!?
Само аз ли усещам чудеса...

Обърнаха се чувствата ми днес, обърна се сърцето ми. Днес нямам цвят, дори черно и бяло нямам, само сиво ми остана.....Днес нямам думи, днес имам само чувства - тъжни, нежни, самотни, плачещи, отронващи се леко частички от скъсаното ми сърце.......пълната луна ще попие ли моята празна голяма Любов?
Обърнах се и аз след тях, след чувствата, видях как щастлива бях и как не посмях да ти споделя моите неща. Не мога да говоря, думите не са за мен. Мога да обичам, да се моля, да се смея, да съм мила, да усещам, да те мисля, да бленувам, да мечтая, да играя в приказка за Любовта...да съм принцеса - тъжна и сама!
Тази приказка я играя добре, толкова тъга по теб съм стаила в мен, че се чудя тъгата ли топли вече моето сърце?

Щастлива съм, че имам очи за слънцето
Щастлива съм, че мога да видя изгревите и залезите
Щастлива съм, че мога да вдъхна уханието на морето
Щастлива съм, че мога да усетя мириса на цветето
Щастлива съм, че мога да видя кой ми го подарява
Щастлива съм, че чувам красивата музика
Щастлива съм, че усещам диханията ти близо до мен
Щастлива съм, че чувам приятелките си по телефона всеки ден
Щастлива съм, че като затворя очите си мечтая
Щастлива съм, че мога да усетя всяко трепване на Любовта
Щастлива съм, че мога да Обичам безусловно
Щастлива съм от падащите листа и всяка нова зора.

...и така дните ми се нижат, като мъниста - почивни, работни, делни, неделни, слънчеви, дъждовни, мрачни, радостни, влюбени, разлюбени ( все от един човек)....а аз все мисля и премислям нещата ( това ми е дефекта, че много мисля)....докато другите живеят, аз все мисля за смисъла на живота. А те миговете са едни единствени, неповторими! Щастието е и в мисълта, и в мига едновременно. Трябва само да остана мечтател, да се скрия от света и да остана мечтател, да съм истинска...да остана тиха, смирена, чувстваща, обичаща, радостна и тъжна, да мечтая!
От мечтите и бляновете си разбрах, че:
1. Истинската опасност се крие в човешкото сърце.
2. Любовта идва от сърцето на слънцето, а сълзите от красотата на луната.
3. Е хубаво човек да усеща липси, за да има стремежи.
4. Когато потискаш чувствата си, те само стават по-силни.

Да те оставя ли да бъдеш
блян, мечта, далечина
или да пробвам да те хвана,
да си близо до сърцето...?

Да те оставя може би
далече, да бъдеш вечен!

Но как душата си да спра
да броди, да търси все тебе,
да те разкъсва на парчета
и никъде да не намира бряг
да спре............. да е сама.

Да те оставя, за да не боли
да спра да те обичам, за да се съхраня-
вече е безумие това,
ще се удавя в таз вода,
в морето на моите мечти,
там ще затворя аз очи,
за да бъдеш вечен ти!

ME от МадлЕн

Аз вече ще си тръгвам...от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

...на този бряг ще те оставя,
а аз се връщам...да се давя.

Поуки ли? -Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!

Обърнах като сън живота ти,
Добрите феи правят чудеса...

Така че...тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

Шест за 6-ца

Защо те обичам?
- защото мислите за теб ме карат да се смея
- защото треперя от всяка твоя целувка
- защото усещам със сърцето си всяко твое докосване
- защото съм щастлива, когато се усмихваш
- защото чувствам Любов, когато правя секс с теб
- защото толкова се вълнувам, че когато съм с теб не чувам нищо от това което ми говориш
............................