Трябва ли да сменя цвета....
за да ме разпознаеш...?
Или съм същата...за теб?
Има ли ме или не
в твоите спомени и твoите мечти???
Най - вече в мечтите....
те са като студена зима,
няма друг сезон за забрава;
и няма друг сезон за обич
освен пролетта, лятото и есента.
Как да променя цвета на зимата?
тук сърцето ми спира...

...

Скъпа Тереза

Скъпа Тереза, може би това е последният път, в който чуваш от мен тези думи. Камионът с хъкащ дим ме отнася далече от теб. Не зная дали ще се върна. Дали ще имам ръце да те галя, крака на които да дойда. Не зная дали ще ме чакаш. Дали ще простиш, че тръгнах от теб. Ти си моята жертва. Най-свята и чиста сълза. Дари ми любов, дари топлина и със син ме дари. А аз черна неблагодарност изсипах на твоите плещи. Прости ми, скъпа Тереза. Прости моя избор горчив. Аз не чакам от тебе ни прошка, ни някакъв порив сълзлив. Виновно на глас те обичам и викам да чуеш това. През километрите много, до тебе аз викам, аз викам - шептя. Моя любов, моя вселена, мой дъх... мое крехко момиче понесло огромен товар, последна заръка, поредната тежест за теб: На сина ми кажи, когато порасне, кажи му за него съм тръгнал от вас.За теб и за него. Кажи му, не спестявай му нищо! Мъж е, от теб ще се учи на сила. Скъпа, мила моя, за едно се надявам, за него се моля - в най-страшния миг нека те зърна отново. Страхът ще изчезне и просто ще мина към теб. Сбогом любима. Бъди силна, както до мене преди.Трябва да спирам, в Милано навлизаме, а там вече всичко гърми.

Винченцо, бригада Гарибалди. 1945г.

...ето го! едно от вълнуващите и красиви любовни писма които съм чела.

Загубих те,
открих те,
имам и те нямам,
но огъня гори ме...
не спира да изгаря!
Сърцето ми е факла вече,
грее, дори когато си далече.
Думи не изричам аз,
защо са те при тоз екстаз?

А искам да ти кажа...
как гори ме силно
и болката, и любовта.
А искам да ти кажа...
как обгръща ме страстта,
не мога да отричам любовта.

А ти? Дали ме мислиш,
дали бленуваш,
дали сънуваш мен
в твоите мечти? Дали?

Дали съм диря във живота ти
или дъжд пак ще завали?

Да съм красива ли, или пък тъжна...
надеждна, вярна, чиста...кажи?
Мислиш ли така за мене ти?

Други хора държат ръцете ни,
други хора владеят сърцата ни.
Всичко е кръговрат на души-
мъртви души, уморени души.
Къде сме ние някога преди?

Чужди хора нахлуват в живота ни,
Чужди мисли стоят в главите ни.
Всичко се подрежда, като пъзел -
аз и ти, един прибави,
друг извади.

Do you think you can tell?

Тук, къде сме аз и ти?

Кои сме ние сега -
имаме пак чужди лица.
Трябва сам да си спомниш
Любовта - тръпката - къде ли е сега?
Очакването, мисълта, похотта,
да...Любовта ссс всичките и лица.
Красота, карсота, красота!
До кога ще живеем в лъжа?!?
Само аз ли усещам чудеса...

Обърнаха се чувствата ми днес, обърна се сърцето ми. Днес нямам цвят, дори черно и бяло нямам, само сиво ми остана.....Днес нямам думи, днес имам само чувства - тъжни, нежни, самотни, плачещи, отронващи се леко частички от скъсаното ми сърце.......пълната луна ще попие ли моята празна голяма Любов?
Обърнах се и аз след тях, след чувствата, видях как щастлива бях и как не посмях да ти споделя моите неща. Не мога да говоря, думите не са за мен. Мога да обичам, да се моля, да се смея, да съм мила, да усещам, да те мисля, да бленувам, да мечтая, да играя в приказка за Любовта...да съм принцеса - тъжна и сама!
Тази приказка я играя добре, толкова тъга по теб съм стаила в мен, че се чудя тъгата ли топли вече моето сърце?

Щастлива съм, че имам очи за слънцето
Щастлива съм, че мога да видя изгревите и залезите
Щастлива съм, че мога да вдъхна уханието на морето
Щастлива съм, че мога да усетя мириса на цветето
Щастлива съм, че мога да видя кой ми го подарява
Щастлива съм, че чувам красивата музика
Щастлива съм, че усещам диханията ти близо до мен
Щастлива съм, че чувам приятелките си по телефона всеки ден
Щастлива съм, че като затворя очите си мечтая
Щастлива съм, че мога да усетя всяко трепване на Любовта
Щастлива съм, че мога да Обичам безусловно
Щастлива съм от падащите листа и всяка нова зора.

...и така дните ми се нижат, като мъниста - почивни, работни, делни, неделни, слънчеви, дъждовни, мрачни, радостни, влюбени, разлюбени ( все от един човек)....а аз все мисля и премислям нещата ( това ми е дефекта, че много мисля)....докато другите живеят, аз все мисля за смисъла на живота. А те миговете са едни единствени, неповторими! Щастието е и в мисълта, и в мига едновременно. Трябва само да остана мечтател, да се скрия от света и да остана мечтател, да съм истинска...да остана тиха, смирена, чувстваща, обичаща, радостна и тъжна, да мечтая!
От мечтите и бляновете си разбрах, че:
1. Истинската опасност се крие в човешкото сърце.
2. Любовта идва от сърцето на слънцето, а сълзите от красотата на луната.
3. Е хубаво човек да усеща липси, за да има стремежи.
4. Когато потискаш чувствата си, те само стават по-силни.