" Мога ли да светя още с онази светлина,
мога ли да светя за теб,
мога ли да светя за мен,
мога ли да светя още?...
Сега би трябвало да светя най-силно
...да не би да съм се заслепила?
или не светя вече,
свети моето дете...
Чувствам много по-силно отпреди,
но много рядко...чувствам вече.
Ще имам ли ръце да те прегърна,
ще имам ли сърце да те обичам,
теб, бащата на моето дете.
Любов, само любовта ще ни освободи!
Разгъни любовта си върху мен,
Любов, само любовта ще ни освободи!
Когато слънцето залезе
разгъни любовта си върху мен,
все още изгарям за теб,
Любов, само любовта ще ни освободи!"

Зима

Последният път когато се видяхме бях с рокля - ефирна, нежна,....гола, на цветя. Сега съм покрита - пак съм красива, но покрита...със самота, с тъга...Със самотата на слънцето, с тъгата на зимата - дълга, облечена, студена, затрупваща, тъмна....( винаги съм се чувствала повече облечена и сигурна в чусвствата си, отколкото с дрехите си )....Облечена с болка, студена...без любов...Кой обича студа?!? Студ в сърцето? Лед??? Идва студа, а толкова ми е лирично и откъснато от света. Не виждам с неговите очи, не чувствам с неговото сърце, не държа чужди ръце............да, не чувствам с чуждо сърце.
Да! Пак ще намеря любовта, когато дойде пролетта!
Да! Пак теб ще сънувам всяка зима.
Да! Пак теб ще си пожелавам при всяка нова луна!
Да! Пак теб ще бленувам всеки нов сезон.
Да! Пак теб ще обичам всяка есен, и зима, и пролет.
А през лятото - лятото ще ми презарежда любовта....
...сезон на мъка ли идва сега?

- Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви...
Защото любовта както е корона, така е и тежък кръст...

Както се издига до върховете ви и гали нежните ви клонки, затрептели под слънчевите лъчи, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити дълбоко в почвата...

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовният свят, който не познава сезони и в който понякога ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа…

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любимият човек;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си...

Защото Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!

Трябва ли да сменя цвета....
за да ме разпознаеш...?
Или съм същата...за теб?
Има ли ме или не
в твоите спомени и твoите мечти???
Най - вече в мечтите....
те са като студена зима,
няма друг сезон за забрава;
и няма друг сезон за обич
освен пролетта, лятото и есента.
Как да променя цвета на зимата?
тук сърцето ми спира...

...

Скъпа Тереза

Скъпа Тереза, може би това е последният път, в който чуваш от мен тези думи. Камионът с хъкащ дим ме отнася далече от теб. Не зная дали ще се върна. Дали ще имам ръце да те галя, крака на които да дойда. Не зная дали ще ме чакаш. Дали ще простиш, че тръгнах от теб. Ти си моята жертва. Най-свята и чиста сълза. Дари ми любов, дари топлина и със син ме дари. А аз черна неблагодарност изсипах на твоите плещи. Прости ми, скъпа Тереза. Прости моя избор горчив. Аз не чакам от тебе ни прошка, ни някакъв порив сълзлив. Виновно на глас те обичам и викам да чуеш това. През километрите много, до тебе аз викам, аз викам - шептя. Моя любов, моя вселена, мой дъх... мое крехко момиче понесло огромен товар, последна заръка, поредната тежест за теб: На сина ми кажи, когато порасне, кажи му за него съм тръгнал от вас.За теб и за него. Кажи му, не спестявай му нищо! Мъж е, от теб ще се учи на сила. Скъпа, мила моя, за едно се надявам, за него се моля - в най-страшния миг нека те зърна отново. Страхът ще изчезне и просто ще мина към теб. Сбогом любима. Бъди силна, както до мене преди.Трябва да спирам, в Милано навлизаме, а там вече всичко гърми.

Винченцо, бригада Гарибалди. 1945г.

...ето го! едно от вълнуващите и красиви любовни писма които съм чела.

Загубих те,
открих те,
имам и те нямам,
но огъня гори ме...
не спира да изгаря!
Сърцето ми е факла вече,
грее, дори когато си далече.
Думи не изричам аз,
защо са те при тоз екстаз?

А искам да ти кажа...
как гори ме силно
и болката, и любовта.
А искам да ти кажа...
как обгръща ме страстта,
не мога да отричам любовта.

А ти? Дали ме мислиш,
дали бленуваш,
дали сънуваш мен
в твоите мечти? Дали?

Дали съм диря във живота ти
или дъжд пак ще завали?

Да съм красива ли, или пък тъжна...
надеждна, вярна, чиста...кажи?
Мислиш ли така за мене ти?

Други хора държат ръцете ни,
други хора владеят сърцата ни.
Всичко е кръговрат на души-
мъртви души, уморени души.
Къде сме ние някога преди?

Чужди хора нахлуват в живота ни,
Чужди мисли стоят в главите ни.
Всичко се подрежда, като пъзел -
аз и ти, един прибави,
друг извади.

Do you think you can tell?

Тук, къде сме аз и ти?

Кои сме ние сега -
имаме пак чужди лица.
Трябва сам да си спомниш
Любовта - тръпката - къде ли е сега?
Очакването, мисълта, похотта,
да...Любовта ссс всичките и лица.
Красота, карсота, красота!
До кога ще живеем в лъжа?!?
Само аз ли усещам чудеса...

Обърнаха се чувствата ми днес, обърна се сърцето ми. Днес нямам цвят, дори черно и бяло нямам, само сиво ми остана.....Днес нямам думи, днес имам само чувства - тъжни, нежни, самотни, плачещи, отронващи се леко частички от скъсаното ми сърце.......пълната луна ще попие ли моята празна голяма Любов?
Обърнах се и аз след тях, след чувствата, видях как щастлива бях и как не посмях да ти споделя моите неща. Не мога да говоря, думите не са за мен. Мога да обичам, да се моля, да се смея, да съм мила, да усещам, да те мисля, да бленувам, да мечтая, да играя в приказка за Любовта...да съм принцеса - тъжна и сама!
Тази приказка я играя добре, толкова тъга по теб съм стаила в мен, че се чудя тъгата ли топли вече моето сърце?

Щастлива съм, че имам очи за слънцето
Щастлива съм, че мога да видя изгревите и залезите
Щастлива съм, че мога да вдъхна уханието на морето
Щастлива съм, че мога да усетя мириса на цветето
Щастлива съм, че мога да видя кой ми го подарява
Щастлива съм, че чувам красивата музика
Щастлива съм, че усещам диханията ти близо до мен
Щастлива съм, че чувам приятелките си по телефона всеки ден
Щастлива съм, че като затворя очите си мечтая
Щастлива съм, че мога да усетя всяко трепване на Любовта
Щастлива съм, че мога да Обичам безусловно
Щастлива съм от падащите листа и всяка нова зора.

...и така дните ми се нижат, като мъниста - почивни, работни, делни, неделни, слънчеви, дъждовни, мрачни, радостни, влюбени, разлюбени ( все от един човек)....а аз все мисля и премислям нещата ( това ми е дефекта, че много мисля)....докато другите живеят, аз все мисля за смисъла на живота. А те миговете са едни единствени, неповторими! Щастието е и в мисълта, и в мига едновременно. Трябва само да остана мечтател, да се скрия от света и да остана мечтател, да съм истинска...да остана тиха, смирена, чувстваща, обичаща, радостна и тъжна, да мечтая!
От мечтите и бляновете си разбрах, че:
1. Истинската опасност се крие в човешкото сърце.
2. Любовта идва от сърцето на слънцето, а сълзите от красотата на луната.
3. Е хубаво човек да усеща липси, за да има стремежи.
4. Когато потискаш чувствата си, те само стават по-силни.

Да те оставя ли да бъдеш
блян, мечта, далечина
или да пробвам да те хвана,
да си близо до сърцето...?

Да те оставя може би
далече, да бъдеш вечен!

Но как душата си да спра
да броди, да търси все тебе,
да те разкъсва на парчета
и никъде да не намира бряг
да спре............. да е сама.

Да те оставя, за да не боли
да спра да те обичам, за да се съхраня-
вече е безумие това,
ще се удавя в таз вода,
в морето на моите мечти,
там ще затворя аз очи,
за да бъдеш вечен ти!

ME от МадлЕн

Аз вече ще си тръгвам...от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

...на този бряг ще те оставя,
а аз се връщам...да се давя.

Поуки ли? -Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!

Обърнах като сън живота ти,
Добрите феи правят чудеса...

Така че...тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!

Шест за 6-ца

Защо те обичам?
- защото мислите за теб ме карат да се смея
- защото треперя от всяка твоя целувка
- защото усещам със сърцето си всяко твое докосване
- защото съм щастлива, когато се усмихваш
- защото чувствам Любов, когато правя секс с теб
- защото толкова се вълнувам, че когато съм с теб не чувам нищо от това което ми говориш
............................

Пак за нея...

Да се откажeш от всичко, за да живееш!
Да отрежеш дългите си коси;
да захвърлиш суетата си;
да не се усмихваш, когато ти се плаче;
да не приемаш чужди идеи, само защото са на шефа ти;
да не обичаш грешния човек, само защото истинския те е изоставил;
да не се изгубваш в живота, само защото си пораснал;
да не приемаш правилата на хората, без те да са твоите собствени...
и отново, да не обичаш грешния човек, само защото истинския те е изоставил!
Май това е най-значимото. Защото Любовта ни дава крила; Любовта ни изпепелява; Любовта ни възражда; Любовта ни поднася онази страстна тръпка, която ни отнася в небесата; Любовта ни дарява с онзи сладък екстаз, който ни отнася главите:); Любовта, да, само тя - Любовта ни дава крила да летим, над себе си чак ни въздига. Ах, да, толкова е възвишена тя-Любовта!
Така както киното ни предоставя образи, които можем само да обичаме, така и Любовта ни дарява човек, един единствен човек, който можем само да обичаме - безрезервно, въпреки всичко. Като любима песен, която винаги бихме запели; като утро, което винаги бихме посрещнали; като залез, който винаги бихме снимали с очите си; като море в което винаги бихме се удавили. Да! Това е Любовта и аз вярвам в нея, точно в тази Любов.
Тази Любов ме трогва,
тази Любов ме впечатлява,
тази Любов ме вдъхновява,
тази Любов ме разплаква,
тази Любов ме радва,
тази Любов искам да запазя,
от всичко друго се отказвам, за да живея.
Защото Любовта променя света...моя, твоя...Любовта от ничия ме прави своя.

....и понеже вдъхновението ми, моето собствено, е странно напоследък..и все още не мога да се престраша да го споделя и напиша:) ...ето, да споделя, нещо друго което ме вдъхновява...
знаете ли я тази покана?...

ПОКАНА
На Орая планинския мечтател

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката! Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я "поправяш".
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си "предател", непредавайки собствената си душа. Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на Божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - "ДА" !
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл до тук.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш.Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш компанията си в самотните моменти.

SweeT ToxiC LovE

SweeT ToxiC LovE.....неслучена Любов, немечтана Любов, мечта в луна, сълза в Любов, Любов в слепота....сладост в самота, ванилов сладолед и водка с лед, лимонов крем ...искам го само за мен....карамелени мечти, много луни, а сами са моите очи...не откриха само твоето сърце...къде са хилядите слънца от моята немечтана мечта...как се загубих в тази самота...SweeT ToxiC LovE

Страстта се впива в мен...
Страстта като обсебване!
Страстта като похот!
Страстта като муза!
Страстта като красива жена!
Страстта като нирвана!
Страстта като вкус на вино!
Страстта като музика!
Страстта като полет!
Страстта като обсебващо чувство!
Страстта като истинска целувка!
Страстта като най-великото влюбване!

Щурецът и липата под терасата

Щурецът навън пее, пее, пее. Песента му се лее. Аndy McKee свири на китара. Приглася му без да знае дори , че точно тази вечер в полумрака заедно със щуреца трака.
Мирише на липа. Като порасна ще направя парфюм с този мирис ... и червена опияняваща нотка на свежест и страстно привличане ... вличане към живота и музиката. Мога да опиша живота си с песни, мога да го нарисувам с картини , мога да го разстеля с цветя, мога да го изпея дори...мога да мечтая на воля, когато липата цъфти и щурчо навън очарова и категорично не спи.

Ведрина и лятно вино

Бленувам с отворени очи , ослепявам.
Не се пробуждам, защото не мога да заспя.
Лятно вино, ах, как ме омая сега.
Лятно вино с вкус на ягоди и устни алени,
кокосови вълни и розови мечти.
Спаси ме, открадни ме, освободи ме,
сподели нежността си с мен в ноща.
Открадни мислите ми от света
и ще ти покажа скрити чудеса,
невидими са те за чуждите очи.
Единствено в твоите ръце,
топи се моето сърце.
Покажи ми посоката към страстта,
ще те последвам аз сега и
ще вдъхнем заедно утринната ведрина.
Докосни ме и ще сияя за теб,
целуни ме и ще се слеем със теб.
През деня остави ме,
аз бленувам с отворени очи,
ослепявам,спомени пробуждаш ти.

Пробуждането е по-добро от съня!